ТЪРЖЕСТВЕНО ЧЕСТВАНЕ
за 110-годишнината от рождението
на
НИКОЛА КОСТАДИНОВ ЖАЛОВ
(1900-1965)
СЕЛО ХВОЙНА, 24-25 юли 2009 г.

С ПОДКРЕПАТА НА:

АСОЦИАЦИЯ ЗА АНТРОПОЛОГИЯ, ЕТНОЛОГИЯ И ФОЛКЛОРИСТИКА "ОНГЪЛ"
КМЕТСТВО - С. ХВОЙНА

ПРОГРАМА НА НАУЧНАТА СЕСИЯ
КРАЕЗНАНИЕ И КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО И АУДИОВИЗУАЛНИТЕ ПРЕЗЕНТАЦИИ ЧАС ПО КУЛТУРЕН ТУРИЗЪМ В РУПЧОС
ПЪРВИ ДЕН
24 юли 2009 г., петък
Народно читалище "Никола Вапцаров" - с. Хвойна

Регистрация на участниците - 13.00-14.00 ч.

ОФИЦИАЛНО ОТКРИВАНЕ - 14.00 ч.
Пленарна сесия
Делото на Никола Костадинов Жалов (1900-1965)
Председател: д-р Константин Рангочев
  • 14.30 проф. Константин Жалов, Алексей Жалов (София) - Никола Жалов - живот и дейност
  • 14.45 Елена Стоянова (ДА - Смолян) - Архивното богатство на краеведа от Ропката
  • 15.00 Елена Бедрова (Смолян) - Мечтателят от Рупчос. Изследванията на Никола Жалов - хвойненска проблематика
  • 15.15 ст.н.с. д-р Ангел Янков (Регионален етнографски музей - Пловдив) - Село Малево в проучванията на Никола Жалов
  • 15.30 проф. Константин Жалов (София) - Непубликувани писма от акад. Михаил Арнаудов до Никола Жалов
  • Дискусия - 15.45 - 16.00 ч.
  • Почивка - 16.00 ч. - 16.15 ч.

    Редовна научна сесия
    Изследвания за Долен Рупчос
    Председател: д-р Росен Р. Малчев
  • 16.15 д-р Веселка Тончева (Институт за фолклор - БАН) - За родопската "каба" гайда (върху материали от с. Павелско и с. Хвойна, Чепеларско)
  • 16.30 Дамян Н. Дамянов (РИМ - Смолян) - Състояние и перспективи на археологическите проучвания в района на Хвойна, Павелско и др. като предпоставка за развитие на културен туризъм
  • 16.45 д-р Стефан Илчевски (СУ "Св. Климент Охридски") - Религиозният диалог между християнската и мюсюлманската общност в края на ХІХ и началото на ХХ в. в село Хвойна, Смолянско
  • Дискусия - 17.00 - 17.15 ч.
  • Почивка - 17.15 - 17.30 ч.

  • 17.30-18.30 Час по културен туризъм
    Председател: д-р Ива Трифонова
    д-р Росен Р. Малчев (Асоциация "Онгъл" - София) - За Лъкавица - с любов (Аудиовизуална презентация)
    д-р Веселка Тончева (Институт за фолклор - БАН) - Гайдите на Родопа планина, филм, 28 мин., БНТ, 2008, режисьор: Е. Минкова
  • Дискусия - 18.30 - 18.45 ч.

    ТЪРЖЕСТВЕНА ГОЩАВКА - 20.00 ч.

    ВТОРИ ДЕН
    25 юли 2009 г., събота
    Народно читалище "Никола Вапцаров" - с. Хвойна
    Редовна научна сесия
    Изследвания за Източен Рупчос (дн. общ. Лъки)
    Председател: Алексей Жалов
  • 10.00 Миглена Христозова (Фрайбургски университет, Германия) - Мотивът за вечното лято в сборника "Веда Словена". Римляни и юруци във фолклорната памет на рода Гимишеви от село Здравец, общ. Лъки
  • 10.15 Симона Петрова (ВТУ "Св.св. Кирил и Методий") - Опит за класифициране на топонимични данни от селища в днешната община Лъки, Средните Родопи
  • 10.30 д-р Константин Рангочев (Асоциация "Онгъл" - София) - Живата обредност в Рупчос
  • Дискусия - 10.45 - 11.00 ч.
  • Почивка - 11.00 - 11.15 ч.

    Редовна научна сесия
    Други изследвания по темата "Краезнание и културно наследство"
    Председател: д-р Веселка Тончева
  • 11.15 д-р Григор Хар. Григоров (Институт за фолклор - БАН) - Каква историческа истина "съхраняват" преданията за основаване?
  • 11.30 д-р Емил Иванов (СУ "Св. Климент Охридски") - Християнска археология в България (1923-1985)
  • 11.45 д-р Ива Трифонова (Кирилометодиевски научен център - БАН) - Архивът на езиковеда акад. Стефан Младенов (1880-1963)
  • 12.00 д-р Евгени Велев (СВУБИТ - София) - Информационна среда за идентификация на съвременното културно наследство
  • Дискусия - 12.15 - 12.30 ч.
  • Почивка - 12.30 - 12.45 ч.
  • 12.45-13.45 Час по културен туризъм
    Председател: д-р Емил Иванов
    Анна Чанова (НГДЕК "Св. Константин-Кирил Философ" - София) - От връх "Тумба" до Мелник - туристическа разходка из най-югозападните части на днешна България
    Благовеста Узунова (НГДЕК "Св. Константин-Кирил Философ" - София) - Туризъм в Ивайловград
  • Дискусия - 13.45 - 14.00 ч.

    ОФИЦИАЛНО ЗАКРИВАНЕ - 14.00 ч.
    ЕТНОЛОГИЯ И ДЕМОНОЛОГИЯ. Съст. Николай Ненов, Росен Р. Малчев, Константин Рангочев. С., 2007. ISBN 978-954-476-044-9

    Сборникът "Етнология и демонология" отбелязва първите 15 години от научното развитие на Асоциацията за антропология, етнология и фолклористика "Онгъл" в изучаването на религиозната, фолклорно-религиозната и светската (политическата) митология и демонология по българските земи.
    пълен текст >>   


    ETHNOLOGIA URBANA. Съст. Николай Ненов, Росен Р. Малчев, Константин Рангочев. С., 2005. ISBN 954-476-036-9

    Сборникът ознаменува 100-годишнината на Русенския музей (1904-2004). Той съдържа научни статии, които разработват проблеми на градската етнология. Предназначен е за преподаватели и студенти във ВУЗ, учени от БАН, музейни работници, любознателни хора от България и чужбина.
    пълен текст >>   


    ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА "РИМСКИЯ МОСТ" - "ДОЛНАТА КИПРИЯ" В ЗЕМЛИЩЕТО НА СРЕДНОРОДОПСКОТО СЕЛО ЮГОВО, ОБЩ. ЛЪКИ
    ПОДПОМОГНАТ ФИНАНСОВО ОТ ФОНДАЦИЯ "ИНТЕЛЕКТУАЛНИ ПРОЕКТИ" - СОФИЯ


    пълен текст >>   

    ИСТОРИЯ НА БОРОВО, СРЕДНИ РОДОПИ. Автор Игнат Бедров. С., 2003.
    ISBN 954-476-032-6.
    ПОДПОМОГНАТ ФИНАНСОВО ОТ ФОНДАЦИЯ "ИНТЕЛЕКТУАЛНИ ПРОЕКТИ" - СОФИЯ


    пълен текст >>   
    "ЮПЕР ОТРИВА СЕБЕ СИ - СВЕТЪТ ОТКРИВА ЮПЕР" 2003
    ОСЪЩЕСТВЕН С ФИНАНСОВАТА ПОДКРЕПА НА ФОНДАЦИЯ "ОТВОРЕНО ОБЩЕСТВО" - СОФИЯ

    Юпер е село в най-северозападната, хълмиста част на Разградска област. Неговите около 1000 жители принадлежат към две етнически групи - болшинството са българи от етнографската група на т.нар. "хърцои"; по-малката общност са ромите. Всички юперчани са православни християни и се черкуват в селския храм "Св. Архангел Михаил". В езиково отношение, селото също се дели на две. Диалектът на българите принадлежи към мизийските говори. Ромите са билингвисти - майчиният им език е ромски, същевременно отлично знаят и местния мизийски български говор.
    пълен текст >>   
    Резултатите от Проектите "БАБИ И ВНУЦИ ПЕЯТ В ИНТЕРНЕТ" и "ЮПЕР ОТКРИВА СЕБЕ СИ - СВЕТЪТ ОТКРИВА ЮПЕР" могат да бъдат видени на Интернет-страницата: yuper.hit.bg


    ПРОЕКТ "НОВ ЖИВОТ ЗА СТАРАТА ТРАДИЦИЯ ПО СРЕДНА МЕСТА" 2002-2003


    ПРОГРАМА "ЖИВО НАСЛЕДСТВО"
    Местни инициативи за опазване на културните ценности

    В периода 2001-2003 г. екип от Асоциация "Онгъл" в състав д-р Росен Р. Малчев и н.с. д-р Константин Рангочев участва в реализацията на Проекта. Работата им включва следните основни дейности:
  • 1. Изготвяне на експертен доклад за реализация на пилотен проект по програма "Живо наследство" в Гоцеделчевския регион (Средна Места);
  • 2. Създаване и обучаване на екипи от местни хора в селата Гърмен, Плетена, Дъбница и Копривлен за издирване и документиране на стари културни традиции. Запознаване със съвременните методи на по-цялостно отразяване на фолклорната култура и устната история, като се избягва тясното профилиране по отделни жанрове, теми и пр.;
  • 3. Собствена работа на етноложки терен и текущо консултиране на местните изследователски екипи;
  • 4. Създаване на научни архиви от събраните материали, ситуирани в селските читалища;
  • 5. Съставителство на сборник с част от събраните фолклорни материали и на МС и CD с вокална и инструментална музика;
  • 6. Регионална и национална медийна разгласа и популяризиране на философията на подобен тип проекти.
    пълен текст >>   
    "БАБИ И ВНУЦИ ПЕЯТ В ИНТЕРНЕТ" 2002
    ОСЪЩЕСТВЕН С ФИНАНСОВАТА ПОДКРЕПА НА ФОНДАЦИЯ "ОТВОРЕНО ОБЩЕСТВО" - СОФИЯ

    В нашето съвремие нуждата от съхраняване на наследеното се превръща в дълг към следващите поколения. Фолклорната култура в село Юпер и до днес е запазена във форми, наследени от времето на нашите прабаби. Въпреки това, жителите на селото са модерни хора, които познават и се изкушават от съвремието, но с мисъл за бъдещето пазят паметта за миналото.
    пълен текст >>   


    ЕЗИЦИ НА ОБЩУВАНЕТО - "ОТВЪДНОТО" НА ПРАГА НА МОДЕРНОСТТА (ПО ЕТНОЛОЖКИ АНКЕТИ)
    ОСЪЩЕСТВЕН С ФИНАНСОВАТА ПОДКРЕПА НА ПРОГРАМА "ОБРАЗОВАНИЕ" НА ФОНДАЦИЯ "ОТВОРЕНО ОБЩЕСТВО" - СОФИЯ
    2000

    През последното десетилетие нашето общество преживява бързи промени. Те имат различни насоки, но една от най-категоричните е ускореното изчезване на традиционни представи и вярвания. Модерните средства за комуникация заемат в практиката на българина все по-голямо място. От друга страна, някои традиционни комуникативни стратегии остават все така действени и продуктивни и влияят върху други, модерни по същество, начини на възприемане и общуване. Това засяга особено онези представи и вярвания, които са свързани с "Отвъдното" и "Оня свят" - те са продуктивни до днес.
    пълен текст >>   


    КОМПЮТЪРИЗИРАНА БАЗА ДАННИ "РОДОПА ПЛАНИНА" - ПИЛОТНА ФАЗА 1999

    Проектът предвижда създаването на компютъризирана база данни с детайлна информация за всички форми на традиционната народна култура (словесни, музикални, танцови, пластични и др.), народните художествени занаяти, културно-историческите паметници (праисторически, антични, християнски и мохамедански) и природните забележителности на Родопа планина и нейното включване в балканския, европейския и световния културен обмен чрез локални информационни центрове и мрежи и Internet.
    пълен текст >>   


    "РИЛСКАТА ГРУПА" КАРАКАЧАНИ В САМОКОВСКАТА ГРАДСКА СРЕДА
    1997

    Настоящият проект е научно и образователно продължение на работата по проекта "Стопанска, езикова и културна характеристика на балканските номадски общности", подпомогнат финансово от Международния център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия и осъществен от Асоциация за антропология, етнология и фолклористика "Онгъл" в град Самоков през 1995 г. Той има за цел да изследва живота на "Рилската група" каракачани, заселена и уседнала в град Самоков през ХХ век.
    пълен текст >>   


    ФУНКЦИЯТА НА ФОЛКЛОРНИЯ МОДЕЛ НА СВЕТА ЗА АДАПТИРАНЕТО НА СЕЛСКИТЕ ОБЩНОСТИ В БЪЛГАРИЯ КЪМ СЪВРЕМЕННОТО ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО 1996

    Целта на настоящия проект е да дефинира основните конституентни особености на българския фолклорен модел на света и да изясни проблема за адаптивността на неговите носители и създатели към ценностите на съвременното гражданско общество.
    пълен текст >>   


    ИСТОРИЯ И КУЛТУРОЛОГИЯ НА ЕДНА МЛАДЕЖКА СУБКУЛТУРА В БЪЛГАРИЯ 1995-1996 *
    ПОДПОМОГНАТ ФИНАНСОВО ОТ ИМПРЕСАРСКО-ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА "РОД"

    Целта на проекта е изследване в съвременен и исторически план на хипиевската субкултура в България, за което ще бъде използван методологическия инструментариум на устната история (Oral history) и приложните културологически изследвания.
    пълен текст >>   
    ВЪПРОСНИК ЗА ПРОУЧВАНЕ НА НЕФОРМАЛНИ ГРУПИ   


    ГАГАУЗИТЕ - КОНФЕСИОНАЛНО-ЕЗИКОВА ОБЩНОСТ СЪС СПЕЦИФИЧНИ КУЛТУРНИ ПАРАМЕТРИ
    ОСЪЩЕСТВЕН С ФИНАНСОВАТА ПОДКРЕПА НА МЕЖДУНАРОДНИЯ ЦЕНТЪР ПО ПРОБЛЕМИТЕ НА МАЛЦИНСТВАТА И КУЛТУРНИТЕ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ - СОФИЯ 1995

    Научният проект "Гагаузите - конфесионално-езикова общност със специфични културни параметри" е създаден през 1986 г. от студенти и млади научни работници - българисти и историци, членове на Секция "Фолклор" към Клуб "ЮНЕСКО" при Софийския университет "Св. Климент Охридски". От 1991 г. проектът се разработва от Асоциацията за антропология, етнология и фолклористика "Онгъл". През 1994 г. в работата по него се включиха и студенти - културолози и слависти, обединени в Семинар по практическа етнология и фолклористика "Проф. д-р Ив. Шишманов" в Софийския университет.
    пълен текст >>   


    СТОПАНСКА, ЕЗИКОВА И КУЛТУРНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА БАЛКАНСКИТЕ НОМАДСКИ ОБЩНОСТИ. ЧАСТ I - КАРАКАЧАНИТЕ ("ВЛАСИ") В ГР. САМОКОВ И КАРАКАЧАНИТЕ ("ГРЦИ" / "ЦРНОВЛНЦИ") В ГР. БОЙЧИНОВЦИ, МИХАЙЛОВГРАДСКО

    ОСЪЩЕСТВЕН С ФИНАНСОВАТА ПОДКРЕПА НА МЕЖДУНАРОДНИЯ ЦЕНТЪР ПО ПРОБЛЕМИТЕ НА МАЛЦИНСТВАТА И КУЛТУРНИТЕ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ - СОФИЯ 1995 *

    Научният проект СТОПАНСКА, ЕЗИКОВА И КУЛТУРНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА БАЛКАНСКИТЕ НОМАДСКИ ОБЩНОСТИ има за цел комплексно проучване на балканските номадски общности - каракачани, аромъни (куцовласи, цинцари), юруци и др.
    Той представлява колективен труд на Исторически музей - Самоков и Асоциация "Онгъл".
    Предмет на неговата първа част е изследването на стопанството, локалните говори и културата на каракачаните ("власи") в гр. Самоков и каракачаните ("грци" / "црновлнци") в гр. Бойчиновци. Те са представителни за т. нар. "рилска" и, съответно, "пъстринска" каракачанска общност и са сравнително най-слабо проучени.
    пълен текст >>